Из едноименната книга на кап. Арчибалд Рамзи от 1952г.
„Било е писано Англия да бъде първата от поредица революции, която още не е приключила.”
С тези загадъчни думи Айзък Дизраели, баща на Бенджамин граф Бийкънсфийлд, започва своята двутомна биография на Чарлз I, публикувана през 1851 г. Това е книга пълна с удивителни детайли и проницателност и много информация, за която авторът твърди, че е базирана на записките на някой си Мелхиор де Салом, френски пратеник в Англия през този период.
Сцената се открива с обширен поглед към Британското кралство, основано на християнството и неговите собствени древни традиции; тези устои обвързват монархия, Църква, държава, благородници и народ в една тържествена връзка от една страна; от друга страна, се чува злокобният тътен на калвинизма.
Калвин, който пристига в Женева от Франция, където името му се изписва Кауин 1 (вероятно френски опит за изписване на Коен), организира голям брой революционни оратори, много от които се насочват към Англия и Шотландия. Така се полагат основите за революция под прикритието на религиозен плам.
И от двете страни на р. Туид тези демагози редуцират цялата религия до строгото спазване на “шабата”. Според Исак Дизраели „нацията е изкусно разделена на съботяни и нарушители на шабата. Калвин счита, че шабатът е един еврейски закон, отнасящ се за духовенството. ” Той продължава, пишейки че докато властта в страната е в ръцете на калвинистите, „изглежда, че религията се състои главно в съботянство; и че британският сенат е бил трансформиран [12] в група еврейски равини”. И по-натам: “През 1650 г., след екзекуцията на краля, е приет закон за налагане на санкции за нарушаване на шабата.”
На този ранен етап, главните фигури около краля са Бъкингам, Страфорд и Лауд – мъже, на чиято лоялност към короната, нацията и древната традиция Чарлз може да разчита.
Бъкингам, довереният приятел на крал Джеймс I и на онези, чийто живот той спасява по време на Конспирацията Гоури (която има зловещи кабалистични връзки), е убит в първите години на управлението на крал Чарлз при мистериозни обстоятелства.
Страфорд, който в ранните си дни следва опозиционната фракция, по-късно я напуска и се превръща във верен и предан привърженик на краля.
Тази опозиционна фракция става все по-враждебна към Чарлз и когато са водени от Пим, гласуват за импийчмънт на Страфорд. “Кралят считал тази фракция за свои врагове”, пише Дизраели; и той заявява, че лидер на тази фракция е граф Бедфорд. Уолш, видният католически историк, заявява, че еврейски търговец на вино на име Русел е основателят на това семейство по времето на Тюдорите.
С импийчмънта и екзекуцията на Страфорд, силите зад издигащата се калвинистка или “коенистка” конспирация започват да излизат наяве и да разкриват центърът си – град Лондон.
По това време внезапно започват да се появяват въоръжени тълпи „занаятчии“ от града (без съмнение средновековният еквивалент на „работници“). Нека цитирам Дизраели: „Говорило се, че възлизат на десет хиляди… с оръжия подобаващи за битка. Това е една бунтовническа милиция, действаща през всички сезони, на която може да се разчита за всякакви разрушителни дела на най-евтината цена … докато същите нападат напред с ками и сопи (набавени от града) е очевидно, че тази [13] прецизна последователност от експлозии трябва да е била заложена много преди това.”
И наистина е така; тук трябва да си спомним, че по това време Страфорд все още не е екзекутиран и идеята за гражданска война не присъства в ничия глава, освен в главите на онези, които стоят зад кулисите и изглежда отдавна са били решени и са я планирали.
Тези въоръжени тълпи от „работници“ заплашват всичко живо, включително двете камари на парламента и двореца в критични моменти, точно по модела на “Свещените банди” и “Марсилезата” използван по-късно по време на Френската революция.
Исак Дизраели прави отново и отново стряскащи паралели с Френската революция – особено в пасажите, засягащи пресата „вече без всякакви задръжки” и потопа от революционни памфлети и листовки: “От 1640 до 1660 г. около 30 000 изглежда са в обръщение.” По-натам пише: “колекцията от френски революционни брошури сега стои наравно с Френски трактати от епохата на Чарлз I по обем и пламенна патетичност.”
Той продължава:
„Чия ръка зад завесата свири на струните… която да може да публикува правилен списък с 59 представителя от долната камара, заклеймявайки ги с омразното заглавие „Страфордианци или предатели на родината си“.
Наистина чия ръка? Но Дизраели, който е знаел толкова много, сега дискретно издърпва воал върху тази желязна завеса и оставя на нас да завършим откровението.
За да направим това, трябва да се обърнем към други произведения като Еврейската енциклопедия, трудът на Зомбарт „Евреите и модерният капитализъм” и др. От тях научаваме, че Кромуел, който е главната фигура на революцията, е бил в тесен контакт с могъщите еврейски финансисти в Холандия и че всъщност получава голяма сума пари от Манасия Бен Израел; докато Фернандес Карвахал или “Великият евреин” както го наричат, е главен изпълнител на реформата за армия по нов образец (New Model Army).
В Евреите в Англия четем:
“През 1643 г. пристигна голям [14] контингент от евреи в Англия. Техният сборен пункт беше къщата на португалския посланик Де Соуза – привидно покръстен евреин. Виден сред тях е Фернандес Карвахал – знатен финансист и военен предприемач.”
През януари предходната година опитът за арест на петимата членове подтиква към действие въоръжените банди на споменатите вече “занаятчии” от града. Заедно с това са разпространени революционни памфлети, които както Дизраели ни казва: „носят зловещия бунтовнически призив: „Към шатрите ти, о Израел”. Малко след това кралят и кралското семейство напускат двореца Уайтхол. Петимата, придружавани от въоръжени тълпи със знамена, се завръщат триумфално в Уестминстър. Сцената вече е подготвена за появата на Карвахал и неговите евреи и за възхода на тяхното създание Кромуел.
Нова сцена. Гражданската война е приключила. Годината е 1647: Нейзби е спечелен, след което загубен. Кралят на практика е затворник, въпреки че е третиран като почетен гост в именито Холмби.
Според писмо, публикувано в Чист английски (3) на 3 септември, 1921 г.:
„[Ционските] мъдреци съществуват от много по-отдавна, отколкото може би са подозирали. Моят приятел от Амстердам, г-н ван Валкерт, наскоро ми изпрати писмо, съдържащо два откъса от Синагогата в Мюлхайм. Томът, в който те се съдържат, беше загубен за известен период по време на Наполеоновите войни и наскоро попадна в притежание на г-н ван Валкерт. Написан е на немски език и съдържа откъси от писма, изпратени и получени, от управниците на синагогата в Мюлхайм. Първият откъс, който ми изпрати е от получено от тях писмо:
16 юни 1647 г.
От О.К. (т.е. Оливър Кромуел), до Ебенезър Прат.
Срещу финансова подкрепа ще се застъпя за приемане на евреи в Англия: Това обаче е невъзможно, докато Чарлз е жив. [15]
Чарлз не може да бъде екзекутиран без съдебен процес, за какъвто няма достатъчно основания за момента. Затова се посъветвайте Чарлз да бъде убит. Не желая да имам нищо общо с уреждането и наемането на убиец, но съм готов да помогна за бягството му.
В отговор е изпратено следното:
12 юли 1647 г.
До O.К. от Е. Прат.
Ще предоставя финансова помощ веднага щом Чарлз бъде премахнат и евреите бъдат приети. Убийството е твърде опасно. Чарлз ще получи възможност да избяга: Неговото повторно залавяне ще направи възможен процес и екзекуция.
Подкрепата ще бъде щедра, но е безполезно да обсъждаме условията, докато процесът не започне.”
С тази информация, която сега е на наше разположение, следващите ходове от страна на цареубийците се открояват с нова яснота. На 4 юни 1647 г. Корнет Джойс, действайки по тайни заповеди на самия Кромуел, и според Дизраели – непознат дори на генерал Феърфакс – нахлува в Холмби с 500 избрани военизирани революционери и отвлича краля. Според Дизраели, „планът е бил договорен на 30 май на тайна среща, проведена в къщата на Кромуел, въпреки че по-късно Кромуел се преструва, че случилото се е било без неговото съгласие.”
Този ход съвпадна със скоростните развития в армията; възходът на „изравнителите“ и „рационалистите“. Техните доктрини са същите като на французите-революционери и де факто представляват това, което днес познаваме като комунизъм. Това са цареубийци, които четири пъти “прочистват” парламента, докато накрая остават 50 членове, всичките комунисти, които по-късно стават известни като Остатъка (Rump).
Но нека се върна към писмото от синагогата в Мълхайм от 12 юни 1647 г. и неговото хитро внушение за използването на опит за бягство като претекст за екзекуция. Точно това се случва на 12 ноември същата година. Холис и Лъдлоу припознават бягството за хитрост от страна на Кромуел. Айзък Дизраели заявява:
“Съвременните историци са на мнение, че от деня на депортирането от [16] Холмби до бягството му на остров Уайт, кралят през цялото време е жертва на машинациите на Кромуел.”
Малко има какво да се добави. Кромуел е изпълнил заповедите от синагогата и сега остава само инсценировката на псевдо-процеса.
Опитите за вземането на политически превес продължават известно време. Става очевидно, че дори и след тяхното частично „прочистено“ състояние, Камарата на общините е в полза на постигане на споразумение с краля. На 5 декември 1648г. тя заседава цяла нощ и накрая стига до решението, че: „отстъпките от страна на краля са задоволителни за постигане на споразумение.”
Разбира се, че ако такова споразумение беше постигнато, Кромуел не би получили голямата сума пари от евреите, на които се надява. Той удря отново. През нощта на 6 декември полковник Прайд по своя команда, извършва последната и най-известна “чистка” на Камарата на общините, известна като “Чистката на Прайд”. На 4 януари комунистическият Остатък от 50 членове, си гласува “върховната власт”.
На 9 януари е обявен “Върховен съд”, който да съди краля. Две трети от членовете му са „изравнители“ от армията.
Алджърнън Сидни предупреждава Кромуел: „Първо, кралят не може да бъде съден от който и да е съд. Второ, никой човек не може да бъде съден от този съд.” Така пише Хю Рос Уилямсън в книгата си Чарлз и Кромуел; и добавя финален щрих отбелязвайки, че „не е могло да се намери английски адвокат, който да състави обвинението и в крайна сметка задачата е поверена на един сговорчив чужденец на име Исак Дорислаус.”
Излишно е да споменавам, че Исак Дорислаус е чужденец със същия произход като Карвахал, Манасе Бен Израел и другите финансисти, които плащат на “защитника” кървавите пари.
На евреите отново е разрешено да се установяват свободно в Англия, въпреки острите протести от страна на подкомисията на Държавния съвет, която заявява, че те ще бъдат [17] сериозна заплаха за държавата и християнската религия.
Може би именно на техните протести се дължи фактът, че действителният указ за прогонването на евреите никога до ден днешен не е отменен.
„Английската революция при Чарлз I“, пише Исак Дизраели, „бе различна от всички предшестващи… От това време и събитие нататък, ние започваме да наблюдаваме в история ни фазите на революцията.” Предстоят още много подобни революции, особено във Франция. През 1897 г. друга важна следа към тези мистериозни събитията попада в ръцете на не евреи под формата на Протоколите на ционските мъдреци. В този документ четем следното забележително изречение: „Помнете Френската революция – тайните на подготовката й са ни добре известни, защото тя беше изцяло дело на нашите ръце.” [Протокол № 3, 14.]
Мъдреците можеха да направят пасажа още по-пълен и да напишат:
„Помнете Британската и Френската революция, чиито тайни са ни добре познати, тъй като те бяха изцяло дело на нашите ръце.”
Въпреки това, сложният проблем с подчиняването на двете кралства остава все още неразрешен. Шотландия е роялистка преди всичко и провъзгласява Чарлз II за крал. Армиите на Кромуел обикалят Шотландия, подпомагани от техните симпатизанти в Женева, сеейки юдейско варварство, но въпреки това Шотландия поддържа Чарлз II за свой крал. Освен това той приема презвитерианската форма на християнство за Шотландия; и така бавно, но стабилно настроенията в Англия започват да се ориентира към шотландската гледна точка. Така след смъртта на Кромуел, цяла Великобритания приветства възстановяването на краля на трона на Англия.
През 1660 г. Чарлз II се завръща, но съществува значителна разлика между Кралството, от което е избягал като момче, и това, в което той се завръща като крал. Враговете на монархията са се укрепили в неговото кралство и чакат да назрее момента за следващата атака чрез подновяване на пропагандата срещу папството, с което отново да се раздели народът, който изцяло смята себе си за част от Христовата църква [18]. Тя ще има за цел да постави контрола върху финансите на двете кралства ръцете на евреите, които вече са дълбоко внедрени в тях.
Чарлз очевидно не е имал понятие за еврейския проблем или планове, нито за заплахата, която те представляват за владението му. Мъдростта и опитът на Едуард I са изгубени във вековете на сегрегация от еврейския вирус. Но той запазва съзнанието за опасността за Короната от предоставянето на враговете му на оръжието, което представлява лозунгът срещу “Папски заговор”.
С възкачването на Джеймс II на престола, кризата не може да бъде отлагана дълго. Най-безскрупулната памфлетност и пропаганда скоро влизат в разгара си срещу него и не е изненадващо да открием, че много от най-гнусните памфлети всъщност са били отпечатани в Холандия. Тази страна сега съвсем открито е средище на всички негодуващи лица и през тези години се предприемат значителни пътувания от и към нея.
До краля стигат слухове, че собственият му зет се е присъединил към заговорниците срещу него, но той категорично отказа да им повярва и да предприеме каквото и да било действие, докато не пристига новината, че походът срещу него вече е в ход.
Главната фигура сред онези, които обръщат гръб на Джеймс в този решаващ момент е Джон Чърчил, първият херцог на Марлборо. Интересно е да се прочете в Еврейска енциклопедия, че този херцог в продължение на много години е получавал не по-малко от 6000 лири годишно от холандския евреин Соломон Медина.
Същинската цел на “Славната революция” е постигната няколко години по-късно през 1694 г., когато е дадено кралското съгласие за учредяването на Английската централна банка и институционизирането на националния дълг. Тази харта връчва на анонимен комитет кралското суверенно право за сечене на пари, определя златото като основа на богатството и позволява на международните кредитори да осигуряват заемите си [19] на база на данъците на страната, вместо посредством съмнителните
начинания на някой владетел както досега.
От тогава се задейства икономическата машина, която в крайна сметка свежда цялото богатство до фиктивните стойности на златото, което евреите контролират, изцеждайки жизнената кръв на земята – истинското богатство и рождено право на британския народ.
Политическият и икономически съюз на Англия с Шотландия е наложен скоро след това на Шотландия чрез масова корупция и напук на официални протести от всеки окръг и град. Основните цели на Съюза са да потиснат Кралския монетен двор в Шотландия и да наложат и на нея отговорността за “Националния дълг”. Лихварският захват над цяла Великобритания вече е пълен. Опасността идва от там, че членовете на новия съвместен Парламент рано или късно ще оспорят това положение в духа на своите предци.
Следователно, за да се предотврати това, е въведена партийната система, която служи за осуетяване на истинската национална реакция, давайки възможност на кукловодите да разделят и владеят. Те използват новосъздадената си финансова мощ, за да гарантират, че именно техните хора и собствените им политики ще получат светлината на прожекторите и достатъчна подкрепа от техните вестници, брошури и банкови сметки.
Златото скоро щеше да се превърне в основата на заеми, десет пъти по-големи от размера на депозираната сума. С други думи, 100 паунда в злато обезпечават заем от 1000 паунда; при 3% лихва, следователно 100 паунда в злато могат да донесат 30 паунда лихва годишно, като от заемателя се изисква единствено да въведе няколко записа в счетоводната книга.
Собственикът на 100 паунда земя обаче все още трябва да работи всеки час от светлата част на деня, за да спечели може би 4%. Краят на този процес е само въпрос на време. Лихварите неизбежно ще станат милионери, а тези, които притежават [20] и обработват земята – англичанинът и шотландецът – неизбежно ще бъдат съсипани.
Процесът продължава неумолимо и до днес, когато е почти завършен. Той беше лицемерно замаскиран от умела пропаганда като помощ за бедните в ущърб на богатите. В действителност не е имало нищо подобно. Това е най-вече умишленото унищожаване на поземлените класи, лидерите сред не евреите и тяхното изместване от еврейските финансисти и техните блюдолизци.
- Catholic Gazette пише през февруари 1936 г., че на среща на Бней Брит в Париж, той е твърдял, че е от еврейски произход. ↩︎
ЕВРЕИТЕ В БРИТАНИЯ
| 1215г. | Магна Харта |
| 1255 г. | Ритуално убийство на св. Хю от Линкълн. Хенри III лично нарежда процеса и 18 виновници са екзекутирани – всичките са евреи. |
| 1275г. | Приет е Закон за еврейството; евреите се ограничават в определени райони, забранява им се лихварството, притежанието на земя и контакти с народа; принуждават се да носят жълта значка. |
| 1290 г. | Едуард I прогонва евреите от Англия. |
| 1657г. | Оливър Кромуел, финансиран от Манасе Бен Израел и Мозес Карвахал, позволява на евреите да се върнат в Англия, въпреки че указът за прогонване, така и не е отменена от парламента. |
| 1689г. | Амстердамските евреи финансират бунта срещу крал Джеймс II. Главният от тях – Соломон Медина – следва Уилям III Орански до Англия. |
| 1694г. | Учредена е Банката на Англия и националният дълг, осигурявайки на евреите-лихвари такса върху данъците на Англия за лихви по техните заеми. Правото върху печатането на пари е прехвърлено от Короната на централната банка. |
| 1707г. | Икономически и политически съюз, наложен на Шотландия срещу вота на всеки окръг и град; на Шотландия се натрапва националният дълг и кралският монетен двор в Единбург е закрити. |
Министерство на Истината 
Leave a comment