Из едноименната книга на кап. Арчибалд Рамзи от 1952г.
Ето историята, за която хората казаха, че никога няма да бъде написана в наше време – истинската история на събитията, довели до Втората световна война, разказана от човек, който се радваше на приятелството и доверието на г-н Невил Чембърлейн по време на критичните месеци между Мюнхен и септември 1939 г.
Отдавна има неофициална забрана на книги, които се занимават с това, което капитан Рамзи нарича Безименната война – конфликтът, воден задкулисно отвъд политическата сцена от векове, който все още се води и за когото малцина са наясно. Издателите на Безименната война вярват, че това последно изложение ще направи повече от всеки предишен опит за разбиването на конспирацията за тишина. Настоящата работа, с много допълнителни доказателства и по-пълен историческа фон, е резултат от личния опит на публична личност, която в хода на изпълнение на длъжностите си разкрива от първа ръка съществуването на вековен заговор срещу Великобритания, Европа и целия християнски свят.
Безименната война разкрива неподозирана връзка между всички големи революции в Европа – от времето на крал Чарлз I до неуспешния опит срещу Испания през 1936 г. Демонстрира се наличието на един общ източник на вдъхновение, замисъл и снабдяване. Тези революции и световната война от 1939 г. са разгледани като неразделна част от един и същ генерален план.
След кратък преглед на силите зад обявяването на война и световни арести на мнозина, които се опитват да им се противопоставят, авторът описва анатомията на машината на Революционния интернационал – машина, която днес продължава плана за наднационална световна власт, вековната месианска мечта на международното еврейство.
Авторът вярва, че машината би престанала да функционира без подкрепа на неволните евреи и нищо неподозиращи не евреи, които я поддържат, и излага предложения за отделяне на тези елементи.
Пролог
Едуард I прогонва евреите от Англия в следствие на многото тежки престъпления застрашаващи благосъстоянието на кралството и владения, голяма част от които са посочени в Закона за еврейството (1), приет от неговия парламент през 1290г. с широката подкрепа на долната камара..
Кралят на Франция много скоро последва примера, както правят и други владетели в християнска Европа. Положението за евреите в Европа става толкова тежко, че те отправят спешен призив за помощ към Синедриона (бел. прев. върховен еврейски съвет), който тогава се намира в Константинопол.
Този призив е изпратен с подписа на Кемор, равин на Арл от Прованс на 13 януари 1489 г. Отговорът идва през ноември същата година и е подписан В.С.С. V.F.F. Принц на евреите. Той съветва евреите от Европа да възприемат тактика на Троянския кон; да направят своите синове християнски свещеници, адвокати, лекари и т.н., и да работят за унищожаването на християнските структура отвътре.
Първото забележимо следствие от този съвет се наблюдава в Испания по време на управлението на Фердинанд и Изабела. Много евреи дотогава са били записани като християни, но останалите тайно евреи работят за унищожаването на християнската църква в Испания.
Заплахата нараснала дотолкова, че стремежът за прочистване на страната от тези заговорници води до създаването на инквизицията. Така, за пореден път евреите са принудени да се изселят от още една страна, с чието гостоприемство са злоупотребили.
Тръгвайки на изток, тези евреи се присъединяват към други еврейски [10] общности от Западна Европа; значителни количества се стичат към Холандия и Швейцария.
От този момент натам, тези две страни се превръщат в активни центрове на еврейски машинации. Еврейството обаче винаги се е нуждаело от мощна морска нация, към която да се прикрепи.
Наскоро обединената под управлението на Джеймс I Великобритания е издигаща се морска сила, която вече започва да кръстосва четирите страни на познатия тогава свят. Там, също така, се открива прекрасно поле за разрушителна критика; защото въпреки че е християнско кралство, народът е силно разделен на протестанти и католици.
Последва организирането на кампания за използване на това разделение и разпалване на омраза между християнските общности. За успехът на евреите в тази кампания във Великобритания може да се съди от факта, че едно от първите действия на „тяхното създание и наемник“ Оливър Кромуел след успешната екзекуцията на краля по план, е отново да позволи на евреите свободен достъп до Англия.
ЗА АВТОРА:
Капитан Арчибалд Мол Рамзи получава образованието си в колеж Итън и Царския Военен колеж, Сандхърст, и служи във 2-ри батальон Колдстрийм Гардс през Първата световна война, докато не бива тежко ранен през 1916 г., след което поема длъжности в полковническия щаб, военното министерство и британската военна мисия в Париж до края на войната.
През 1920 г. той става член на шотландската кралска гвардия.
През 1931 г. е избран за член на парламента от Мидлотиан и
Пийбълшър.
Арестуван съгласно Наредба 18b на 23 май 1940 г., когато е задържан без обвинение или съдебен процес в килия в затвора Брикстън до 26 септември, 1944г. На следващата сутрин той отново заема мястото си в Камарата на общините и остава там до края на мандата през 1945 г.
Министерство на Истината 
Leave a comment