-

“Човек веднага се впечатлява от чувството за национална хармония. По силната патриотична музика от границата нататък личи много истинска и широко разпространена отдаденост към председателя Мао и маоистките принципи. Каквато и да е цената на китайската революция, тя очевидно е успяла не само да създаде по-ефективна и всеотдайна администрация, но и да насърчи висок дух и целенасочена общност… Социалният експеримент в Китай продължава. Лидерството на председателя Мао е едно от най-важните и успешни такива в човешката история.”
– Джон Д. Рокфелер в статия за Ню Йорк Таймс, 10 август 1973: “От пътешественик в Китай”. В нея знаменитият индустриалец, технократ и “филантроп” възхвалява маоисткия комунистически режим, причинил смъртта на 40-80 милиона души.
-

„Който контролира паричния обем, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата промишленост и търговия… И когато осъзнаете, че цялата система по един или друг начин, се контролира много лесно от малцина силни мъже на върха, няма да ви се налага да ви казват как и откъде произлизат периодите на инфлация и депресия“
– Джеймс Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ, който умира на 9 септември 1881г., шест месеца след стъпването си в длъжност, в следствие на заседнал куршум при опит за покушение. Извършителят Шарл Гето признава пред следователите, че „важни мъже в Европа са го наели за задачата и са му обещал да го защитят, ако бъде хванат”.
-

“За постигането на световно управление е нужно да бъдат премахнати от съзнанието на хората техния индивидуализъм, преданост към семейната традиция, национален патриотизъм и религиозни догми.”
– д-р Джордж Брок Чишолм, първи генерален директор на СЗО (1948)
-

“Силите на финансовия капитализъм имаха далечна цел – нищо по-малко от това да създадат световна система за финансов контрол в частни ръце, способна да доминира политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Тази система трябваше да бъде контролирана по феодален модел от централните банки по света, действащи в синхрон чрез тайни споразумения, постигнати на чести срещи и конференции.”
– проф. Каръл Куигли (1966) из Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time



